Ако някой ви зададе този въпрос на глас, е или абсолютен новак, или супер отчаян. Всички останали се питат същото, но не на глас.

А PR-статиите, които се изпращат у нас, често отиват в папка Кошче по следните простички причини:

Неадекватен получател

Не може да изпращаш на политически редактор текст за ВИП Брадър (освен ако герой вътре не е Симеон Дянков), както и не можеш да занимаваш редактор Козметика с консолидирания бюджет на Дружество XYZ.

ПР-ите разполагат със списък имейли на журналисти от какви ли не медии и изпращат до всички, без оглед тематиката на изданията.

Не знам откъде се сдобиват с тези списъци, но ми се струва, че ги купуват отнякъде на килограм и изпращат до всички, стискайки палци някой да им „върже“. Последното се случва рядко.

Неадекватна информация

Четейки изпратените PR-статии през осемте ми години опит като журналист, се чудех колегите четат ли изобщо нещо друго, различно от това, което сами пишат?

Текстовете, създадени от PR-ите, са пълни с хвалебствени думи, преувеличения, нищо незначещи словосъчетания са празни откъм полезно за читателите съдържание. Написани са да се харесат на клиента, а не на читателите, т.е на бъдещите потребители на продукта/услугата.

Журналистът трябва да е много надъхан, за да прочете всичко и да успее да изстиска малкото интересна информация, която се прокрадва тук-там и да сглоби някакъв материал, достоен за публикуване.

Неадекватна снимка

Хора с червени очи, обидно ниска резолюция и пълна липса на връзка между изпратените снимки и текста.

Снимки без фокус, липсващи от кадъра крака, ръце и половин лице, неизвестни хора без имена, снимки без описание – така изглеждат снимките, изпратени да илюстрират текста.

При тези факти не е изненадващо, че материалът отива направо в папка Кошче.

Вижте как да направите така, че да публикуват статията ви гарантирано. Ако искате да научите повече – пишете на velina@scribum.bg.